Рождество христово

Рождество Христово

Рождество Христово, Джото (Cappella Scrovegni a Padova)

Рождество Христово, също Коледа, Божик или Божич е един от най-големите църковни празници в християнския свят. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем,провинция Юдея.Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден.При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник.Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България.Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква и на 7 януари (по юлианския календар). В България е официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г.

Християнство

Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий (VI в.) изчислява, че Исус Христос се родил в 754 г. от основанието на Рим. Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните.В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните Църкви празнували това събитие на (Богоявление)- 6 януари още по времето но император Константин Велики, преди 336 г. В 3 век Ориген увещава християните да не го празнуват на този ден, като посочва, че на този ден праведният Йов и пророк Еремия скърбяли (Йов 14:4; Еремия 20:14). Църковните отци от 3 и 4 век (св. Иполит, Тертулиан, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, блаж. Августин, Климент Александрийски) посочват 25 декември като исторически по-подходяща дата на Рождество Христово. В Рим Рождество Христово се празнува през втората четвърт на 4 век, в Антиохия в 375 г. Св. Василий Велики въвежда празника в Константинопол в 379 г., по други сведения около 377 г. по заповед на император Аркадий и внушението на св. Йоан Златоуст, а в 430 г. започват да го празнуват в Александрия, в Палестина около 7 век.Арменската църква и досега празнува Рождество Христово на 6 януари.Първата църковна служба на празника се датира от науката в 5 век.

Рождество Христово в евангелията на Лука и Матей

Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Исус, майка Му Мария, заедно със съпруга ѝ дърводелецът Йосиф, потомък на Давидовия род, отиват от Назарет във Витлеем (провинция Юдея), родното място на Йосиф. Римският император Октавиан Август (около 63 г. пр. Хр. – 14 г. сл. Хр.) издал заповед за цялостно преброяване на населението в империята — в границите ѝ тогава се намирала и Палестина. Всеки трябвало да се запише там, откъдето е родът му. Мария и Йосиф не могли да намерят място в страноприемницата и били принудени да се подслонят в една пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. В мига на Рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус почитат и трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда. С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера. Според Новия завет, в мига на рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят: „И рече им ангелът: Не бойте се, защото ето, благовестя ви
голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше: Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците в които е Неговото благоволение!“ (Евангелие от Лука, 2:10–14) В Новия завет се твърди също, че витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Бога–Син. Младенецът Исус почитат и трима източни мъдреци, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда. Бог изпратил при Йосиф ангел, който му казал да избяга в Египет и по този начин се спасява малкия Исус (Евангелие от Матей, 2:13)
Рождество Христово се описва и в апокрифите - в Евангелието на Псевдо-Матей, Протоевангелието на Яков, Евангелието на Детството и Историята на Йосиф Дърводелеца, от които черпи широко християнското изкуство.