Бъдни вечер

Бъдни вечер (24 декември наричана още Суха Коледа, Крачун, Наядка) е денят преди Рождество Христово.
Денят завършва с празнична постна вечеря, свързана в езическата епоха с раждането на новото Слънце и новата астрономична година, а в християнството - с раждането на Исус Христос. Кога точно е роден Иисус Христос не е известно, но през 6 век Църквата поставя празника на 25 декември, за да премахне почитането на персийското божество Митра,
чието рождение се почита на същата дата. Този ден се нарича "Бъдни
вечер", защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини.

Български обичай


Трапезата на Бъдни вечер е тържествена. Приготвят се нечетен брой ястия, по традиция: варен фасул, пълнени чушки, сърми, жито, тиквеник, ошав, чесън, мед, орехи, плодове, обреден хляб
и др.), за да бъде годината с много храна. При разчупване на обредния
хляб първото парче се оставя за умрелите, а следващите се раздават на
всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните
животни. След приключване на вечерята трапезата се остава недигната, за
да може умрелите да дойдат и да вечерят. Под софрата се поставя слама (в спомен за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария). Най-възрастният представител от рода прекадява с тамян трапезата и прочита молитва. В огъня през цялата нощ трябва да гори дъбово или крушово дърво, което с топлината и светлината си символизира раждането на новото Слънце и на Иисус Христос.
На Бъдни вечер се извършват магически действия (гадаене) за плодородие,
за здраве и благополучие на всеки член от семейството. Среднощ по
домовете тръгват коледарите.
В езическата традиция празникът е свързан с плодородието и с
началото на нарастването на деня, надвиването на нощта. Затова и се
чества като на трапезата се поставят храни, които при приготвянето
набъбват.